10 начина да култивираме детската интуиция

Въпреки че всички го имаме, децата са особено надарени с едно по-друго знание, което ги води. Както и да го наречете - интуиция, енергия, вибрации, дух, въртешен глас или просто мъдрост, способността да чувстваме и използваме това би могла да бъде култивирана, пише mothering.com.

Ето няколко начина, които ще помогнат на децата ви да се доверят на вътрешния си глас:

1. Говорете за това. Децата са родени, чувствайки тези вибрации, и ако не ги назовем и не им кажем, че действително съществуват, те ще започнат да ги игнорират.

2. Помолете детето си да ви казва, когато има добро или лошо предчувствие. Уважавайте го, без значение дали вие усещате друго - те могат да виждат неща, които вие - не.

3. Заедно с децата си живейте за мига. Колкото по-млади сме, толкова е по-лесно. Малките не разбират нито миналото, нито бъдещето. Има само сега. Да живееш за момента е най-голямата награда за вътрешните ни усещания.

4. Разрешавайте на децата си да показват гняв и раздразнение. Не ги цензурирайте или прекъсвайте, докато го правят в ситуация, която го изисква. Това не означава да позволявате обиди или крещене (които предизвикват токсична енергия), но знанието, че те имат истински чувства, които трябва да бъдат комуникирани, е здравословно. Да се вслушате в тях и да ги уважавате, е начин, по който ги защитавате.

5. Когато сте стресирани или имате тревожни усещания, говорете с децата си за тях. Просто, защото не им го казвате, не означава, че те не го чувстват. Когато им обясните, че имате личен проблем и те не са част от него, това ще им даде спокойствието да имат своите лични подобни моменти. 

6. За миг дайте на детето цялото си внимание. Опитайте се да почувствате неговата енергия, надежди, страхове и вибрации. Дишайте с него и вижте през неговите очи какво се случва. Изпратете любовта си. Позволете му да види детето вътре във вас.

7. Помнете, че понякога поглъщаме токсична енергия през деня и я връщаме обратно вкъщи, където е безопасно. Помогнете на детето да разбере, че това се случва и не означава нищо повече.

8. Когато детето е нарането или тъжно, задайте тактилни въпроси за неговите чувства. "Къде се намира болката? Какъв цвят е? Колко боли? Можеш ли да питаш тъжното какво ще го направи щастливо?" Изпратете любов и изцеление, като сложите ръцете си върху нараненото място или го целунете.

9. Играйте: "Чудя се..." Вариацииите са много: "Чудя се кой ли звъни по телефона?", "Дали тати ще бъде вкъщи, когато се приберем?", "Ще има ли място за паркиране в задния двор?"

10. Създайте си начин да общувате с детето без думи. Така то ще може да ви каже какво му казва вътрешния му глас, без да се притеснява от ситуацията. Например, може да ви стисне ръката веднъж, когато има добро чувство, два пъти, когато не е много сигурно, и три пъти, които казват "лошо предчувствие, да се разкараме оттук".